Планинарство и още нещо

Блогът на Явор Аршинков

Намалено Барометрично налягане и Слънчева радиация

Posted by Явор Аршинков на февруари 27, 2010


Намалено барометрично налягане Налягането, което въздухът оказва с теглото си върху всяка точка от атмосферата и земната повърхност, се нарича барометрично налягане. То се влияе от надморската височина и до известна степен от състоянието на въздуха. Всеки газ в състава на въздуха има различно налягане, което се нарича частично или парциално. С повишаване на надморската височина се намалява барометричното налягане, което води до понижено парциална налягане на всички съставящи въздуха газове включително на кислорода, който е така необходим за нормалното функциониране на всички органи и системи в човешкия организъм. Този кислороден глад се чувствува още по-силно, когато въздухът е влажен или наситен с някакви изпарения. Например по склоновете На Елбрус, Казбек и други върхове от вулканичен произход сероводородните изпарения ускоряват настъпването на болестното състояние, причинено основно от намаленото парциално налягане на кислорода в алвеоларния въздух. Това състояние, известно още в древността, е познато като планинска болест. Признаците на планинската болест са най-разнообразни и строго индивидуални. Недостатъчното снабдяване на тъканите и особено на мозъка с кислород предизвиква нарушения в нервната система, кръвообращението, дишането и храносмилателната система. В по-леки форми болестта се проявява с мускулна слабост, понижена работоспособност, задух, главоболие, виене на свят, загуба на апетит, кръвотечение от носа, отпадналост, сънливост и др. Когато не се вземат мерки и болестта се развие в по-тежка форма, първоначалните признаци се задълбочават, след което се появяват силен задух, неспособност за ориентиране и движение, докато се стигне до загуба на съзнание. Хора с различен тип висша нервна дейност реагират по различен начин на планинската болест. Едни изпадат в състояние на възбуда, подобна на тази след употреба на алкохол. При тях се нарушават мисловните процеси и често пъти са способни да извършат погрешни действия. Такива хора се опасни както за себе си, така и за останалите членове в групата. В това състояние не могат правилно да възприемат и оценяват сложността на обстановката. Не по-малко опасна е другата крайност — затормозване на Мозъчната кора, хората стават умислени, апатични, със забавени рефлекси и действия. Сравнително малката надморска височина на нашите планини не дава възможност да се наблюдава пълната картина на планинската болест. Изследванията на Кр. Кръстев и Ил. Илиев показват, че при условията на нашите планини се появяват някои признаци, които се преодоляват най-много за-6 дни. Разбира се, това е строго индивидуално и зависи от моментното състояние и функционалните възможности на човека и от редица други фактори. Физически здравият трениран човек може да компенсира кислородния глад. Преминаването на тази граница води до тежки смущения в организма. Оттук нагоре се намира т. нар. „зона на смъртта“. В нея кислородният глад може да бъде преодолян с вдишване на кислород от специално приготвени бутилки. Лечението на планинската болест може да бъде медикаментозно или чрез даване на кислород. Трябва да се облекчи товарът, темпото да се забави и по-често да се дават почивки. Ако това не помогне и заболяването се задълбочи, слизането на по-малка височина е наложително. Най-сигурното средство за профилактика на планинската болест е аклиматизацията, при която организмът, поставен в условията на високата планина, постепенно се пригажда и приспособява от по-малки към по-големи височини. Слънчева радиация Частта от лъчистата енергия на Слънцето, която достига земната повърхност във вид на успоредни лъчи, се нарича пряка слънчева радиация, а тази, която стига след разсейване — разсеяна слънчева радиация. Във високата планина, където въздухът не е замърсен отпрах, пушек и други твърди частици, които да разсейват и намаляват силата на слънчевите лъчи, те представляват опасност за туриста и алпиниста. При ясен слънчев ден в планината човек ще бъде изложен на близо-пъти по-силна ултравиолетова радиация, отколкото в равнината. През зимата интензивността на слънчевата радиация се увеличава още повече поради отразяващото действие на снега —90% за пресния сняг. Мъглата също допринася за това увеличение. Интензивните ултравиолетови лъчи са фактор, който допринася за укрепване на здравето на човека, но прекомерното излагане и неправилното им използуване може да доведе до сериозни увреждания на откритите части на тялото и най-вече на очите. Задължителни при снежни условия са защитните очила. Особено през пролетните месеци в нашите планини и по ледниците на по-високите върхове се налага носенето на маски за лицето от тънка бяла памучна материя и на шапки, позволяващи проветрение (за предпазване от топлинен удар). Особено уязвими от слънчевите лъчи са ушпите.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: