Планинарство и още нещо

Блогът на Явор Аршинков

Начинаещи в планината

Posted by Явор Аршинков на януари 22, 2010


Общи бележки

С това изложение нямам за цел мотивирането на бъдещи планинари. Няма да излагам обстойно “екстрите” на планината. Всеки знае, или е чувал, за предимствата на чистия въздух, активния отдих, движението, здравословния климат, природните гледки и необятни пространства; или че фактът на покоряването на един връх няма само буквално значение; или че общуването с природата предлага по-различни удоволствия от тези в ежедневното свободно време или на ежегодното морско летуване.

Надявам се да задоволя тук любопитството и нуждите на тези, които имат не много богат опит, но се интересуват от планините и пешеходния туризъм. На тях ще дам няколко практически съвета, които ще им бъдат от полза за приятното и безопасно пребиваване в планината.

Твърде често, опасностите, които грозят планинския турист се преекспонират. Истината е друга. Пребиваването в планината, само по себе си, не е опасно. Поне не е повече опасно отколкото напр. пребиваването в града, въпреки че мнозина биха изказали противоположно некомпетентно мнение. Навсякъде е възможно да се стигне до инциденти – трудова злополука на работното място; транспортно произшествие в града; ухапване от куче на село; удавяне при риболов или летуване на море; травми от падане при излизане от питейно заведение и др. Изводът, който се налага е, че не е опасно пребиваването на дадено място. Опасно е несъобразяването с даденостите, с условията, които са му присъщи. В планината причините за нещастие не се коренят в нейните обективни дадености, а са далеч по-субективни и тривиални – най-често невисоката дисциплина и избора на неподходяща екипировка.

На планина не се ходи сам

Необходими са минимум трима души. Дори за опитни туристи са опасни самостоятелните излизания. Само един инцидент – напр. травма на крак поставя туриста в безизходна ситуация – изключително затрудненото (или невъзможно) придвижване и липса на някой, който да потърси помощ.

Избор на маршрут или поход

Необходимо е да се съобразят физическите възможности с продължителността на преходите, метеорологичната обстановка, пресечеността на релефа и т.н. тоест с трудността на похода.

Два са подходите:

  • Избор на маршрут, който да бъде изминат – т.е. да се организира поход
  • Присъединяване към организиран поход

В първия случай помощ може да се почерпи от по-опитни туристи, пътеводители или туристически сайтове. Препоръчвам архива на Клуба по пешеходен туризъм към този сайт, където са упоменати маршрутите на проведени походи и категорията им на трудност.

Екипировка

Минимално необходима:

  • Раница – туристическа раница (с носеща шина или самар) с различен обем – 60, 75, 95 литра.
  • Обувки за прехода – кожени, с нисък ток, обхващащи кокалчетата на глезена, с груб и едър грайфер. Обувки от типа на маратонки, джапанки, сандали или дамски боти с висок ток са крайно неподходящи за преход. Желателно е обувките предварително да са намазани с течен парафин, вазелин или с пача/гъша мас.
  • Чорапи вълнени – дебели чорапи, които се носят и през зимата, и през лятото. Причините са, че:
    • вълната дори мокра задържа топлината;
    • уплътняват крака в обувката, което намалява риска от пришки;
    • явяват се още една подложка – кракът се подбива по-малко.
  • Чорапи памучни – поставят се под вълнените чорапи, защото по-малко дразнят кожата. Или дамски чорапи от тънките найлонови държат много топло първо се обуват тъките и после вълнените пробвайте . Доста от експертите по оцеляване препоръчват тази комбинация.
  • Облекло за прехода – недебели, но ветроупорни яке, панталон или гащеризон. Препоръчително е да са и водоустойчиви. През студените месеци не се препоръчват трикотажни дрехи и джинси. Трикотажът пропуска вятъра, а джинсите стават ледено студени.
  • Бельо – естествени материали (памук, вълна), защото попиват по-добре потта и не дразнят кожата.
  • Пуловер – по-добре са два тънки, отколкото един дебел.
  • Топла връхна дреха – за почивките, вечерта и ранната утрин.
  • Дрехи за хижата – свободен избор.
  • Обувки за хижата – свободен избор, но без обувките от прехода.
  • Шал, шапка и ръкавици – носят се винаги, независимо от сезона.
  • Калци (гети, калцуни, гамаши) – задължителен през зимните месеци атрибут. Представлява цилиндрично зашито парче плат (във формата на ръкав), с ластици в краищата и стреме в долния край. Нахлузва се върху панталона за прехода и върху обувката, като стремето минава под нейния ток. Предпазва от влизане на сняг и кал в обувките.
  • Дъждобрани – за човека и за раницата. При валеж най-важното е да се запази сух багажа.
  • Слънчеви очила – носят се независимо от сезона.
  • Документи и пари
  • Шише за вода – пластмасово
  • Електрическо фенерче – с резервни батерии и крушка
  • Лекарства от първа необходимост
  • Храна

Допълнителна:

  • Карта, компас, пътеводител
  • Въже
  • Други

Храна

Чистият въздух и физическото натоварвяне изострят апетита. Изискванията към храната са: необемиста, нетежка, трайна, висококалорична. Желателно е да се преустановят за периода на прехода диетите за отслабване. Изключително редки са случаите турист да се завърне от планината напълнял.

Подходящи за туризъм са следните храни: сухи колбаси; консерви; “твърди” заленчуци и плодове; сухи супи и други подобни полуфабрикати; сладка; мед; шоколад; бисквити; сухи сокове; маргарин; маслини; кашкавал; сирене; сухари; хляб;

Подреждане на раницата

Всичко се поставя в полиетиленови торбички. Неежедневните вещи се поставят на дъното на раницата, тежките се поставят в максимално високо положение, като върху тях се поставят единствено вещите, които могат да се повредят (хляб, сухари) или могат да повредят останалите (маргарин). Откъм гърба се поставят меки материи (дрехи) и се внимава нищо да не убива. Във външните джобове на раницата се поставят вещи към които е необходим бърз достъп – дъждобран, сандвичи, карта, компас, фотоапарат.

След като раницата се изпълни, ремъците се прогонват по такъв начин, че тя да стане възможно най-удобна. Необходимо е да се има предвид, че хлабавите ремъци водят до претърквания и охлузвания по кожата, а прекомерно стегнатите затрудняват кръвоснабдяването на ръцете и краката.

Придвижване в планината

Темпото трябва да бъде умерено. Бързото придвиждане (на откоси), комбинирано с по-чести и големи почивки предизвиква по-голяма умора отколкото умерения ход.

Стъпва се на цяло ходило и при слизане, и при изкачване. Когато склонът е стръмен или приплъзва, глезените се завъртват и се стъпва с вътрешната част на ходилото, като се закантва т.нар. елховидна стъпка. Когато наклонът е много стръмен, вместо изкачване или слизане право нагоре или надолу се практикува придвижване косо по склона, т.нар. траверсиране или движение на зиг заг, т.нар.серпентини

При участие в организирани туристически групи самоволното избързване пред водача или изоставане след спасителя е забранено. Нарежданията на водача се изпълняват безпрекословно.

Маркировка

За удобство на туристите с неголям стаж туристическите маршрути са маркирани. В планината придвижването става само по туристическата маркировка. В зависимост от това дали указва лятна или зимна пътека тя бива два вида:

  • Лятна (лентова) – триивичест по хоризонтал квадрат с размери 10х10 см. Горната и долната ивици са бели (или жълти) и показват, че маркировката е туристическа (горските и ловните малкировки са двуивичести). Средната ивица е с различен цвят за различните маршрути. Места, където се срещат няколко маркировки с различен цвят представляват кръстовища на пътеки.
  • Зимна – метален кол на жълти и черни хоризонтални ивици. Поставят се на места с липсваща или намалена лавинна опасност. През зимата придвижването става единствено по зимните пътеки. При мъгла, това също е за предпочитане, защо коловете се забелязват по-лесно.

Ориентиране

  • С компас – буквите N, S, E, W са съответно cевер, юг, изток и запад
  • По слънцето – при изгрев то е на изток, при залез е на запад, а в 12 часа – на юг.
  • По полярната звезда – тя се намира винаги на север.

Опасности

  • Мъгла – опасност от изгубване. Да не се тръгва.
  • Тъмнина – опасност от изгубване. Да не се тръгва без електрически фенерчета и опитен водач.
  • Силен валеж – опасност от изгубване. Понижава се тонуса на групата, а се увеличава вероятността от допускане на грешки.
  • Заснежаване или заледяване – опасност от подлъзване.
  • Голяма снежна покривка – опасност от затъване в преспи или падане на лавина.
  • Каменопад – при преминаване през сипеи да не се скача от камък на камък, а внимателно да се прехвърля тежестта на тялото.
  • Къпане във високо планински езера и реки – поради ниските им температури съществува опасност от простудни заболявания, спиране на дишането или на сърдечната дейност.
  • Животни – чисто теоритична. По принцип избягват човека. Единствената вероятна хипотеза е разсеян турист да настъпи заспала змия. И обратно.
  • Слънчево греене – в планината слънцето пече по-силно отколкото на морето. Съществува опасност от изгаряния и от снежна слепота.
  • Мълния – при наближаваща гръмотевична буря, е най-удачното поведение е напускането на билните части и избягването на самотни дървета.
  • Участниците в похода – лоша дисциплина, самоволни действия, разкъсване на групата, изгубване на турист, апатични състояния в следствие на стрес или преумора, стремеж към себедоказване, допускане на безразсъдни действия, невнимание и подценяване на опасностите, употреба на алкохол и др.

Опазване и възстановяване на природата

В планината няма кошчета и организирано сметоизвозване. В определен момент отпадъците се превръщат в съществен проблем и за самите хижи. Затова всеки турист е нужно да съхрани собствените си отпъдъци с неестествен произход и да ги изхвърли в най-близкото населено място при слизане.

Желателно е намерените по пътя отпадъци, паднали случайно или оставени от недобросъвестни туристи също да се събират и изхвърлят.

Трябва да се внимава с паленето на огън – той да се обезопасява, а накрая добре да се изгася.

В планината не е разрешено, а в повечето случаи дори е забранено нанасянето на щети на флората и фауната. Много голяма е вероятността, при късане на цветя или билки от неспециалисти, да се увреди някой защитен вид или ендимит. Същото се отнася и за лова и риболова.

Advertisements

10 Коментари to “Начинаещи в планината”

  1. Много добри насоки, браво и благодаря че си ги описал така старателно и последователно.

  2. Явор Аршинков said

    Благодаря, старая се. По въпроса за планината има много да се коментира.

  3. Определено има какво да се коментира, особено за начинаещи. 🙂

  4. Явор Аршинков said

    Чакам с нетърпение събота и неделя за да изляза сред природата дори сега в този студ и като съм добре екипиран излизам не мога да пропусна да си затвърдя уменията. Подготвям края на февруари или началото ма март поход до връх Мусала с преспиване на заслон Ледено езеро и изкачване на върха.

  5. Якооо, дай ми малко повче инфо от къде се тръгва, как какво защо (както се казва) 🙂

  6. Явор Аршинков said

    Тръгване към 9.00 часа сутринта от Боровец за предпочитане събота и неделя че през другото време работа ме гони 😀 По избор се качваме със лифта до Ястребец за 30 мин от Боровец, или тръгваме по мусаленска пътека пеша за 3 часа до хижа Мусала. Пътеката е лека ако ти се ходи.Ако се качиме с лифта имаме ходене около 1.20 мин до хижа Мусала.Спираме за почивка на хижата и след това тръгваме последите на ратрака към върха имаме около 2 часа до заслон Ледено езеро там оставаме да пренощуваме топличко е калориферите работят цяла нощ, по това време на годината ще сме само ние.Хижаря работи на върха на старата обсерватория и слиза със ски зада ни посрещне и пак си се качва горе. След като преспиме на заслона на другия ден имаме час до върха през това време горе е страшна красота. На връщане си носиме найлони в раниците, става страхотно състезание с импровизираните шейни.
    Ето малко линкове:
    http://www.bulgarian-mountains.com/bg/Huts/Rila/Musala
    http://www.yastrebets.com/
    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B0

  7. калин said

    Благодаря много за горенаписаното.Никога досега не бях чел толкова добре подредено описание за нещо което ме интересува.Ние сме група Кашкавалтуристи,които сме се засилили утре да ходиме до Мусала,ама след като прочетох малко инфо мисля,че няма да стигнем по-далече от подслона преди върха.

  8. Mitio said

    Супер изложение, но има огромна грешка – относно памучните материи. При студено време памук = измръзване / студ!

  9. не само памучните ,но не посочва и дължината на прусека(въжето),някой новак ще помъкне 10 метра за 2-3 човека,1.50-2 метра е идеална дистанция. излишни са и вторея чифт обувки,не отиваме на ресторант,по-добре е слънцезащитен крем за лицето зиме и тъмни очила-изгарянето е тежко,ако не се предпази човек,

  10. апропо;зиме котки,за такова качване като Мусала през март не са излишни!!!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: